Д-р Петър Янков, еколог към природозащитния център „Пода“ на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП)в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с миграцията на прелетните птици през 2019 г.

Фокус: Д-р Янков, кога се очаква да започне миграцията на птиците?

Д-р Петър Янков: Миграцията на птиците вече започва и тече с пълна сила. Разбира се различните видове птици прелитат по различно време. Най-напред започнаха да се появяват още през юли месец някои от дъждосвирцовите птици като стридояда, например. След началото на август тръгна много активно миграцията на белия щъркел. Известно е, че белият щъркел прелита през месец август, като постепенно числеността му нараства от началото на месеца до към 25-26 август. Когато за един ден минават най-много птици, за целия сезон, за целия месец август обикновено минават около 260 000 бели щъркела. А на 26 август, така наречения пиков ден, минават от порядъка на 20 до 32 000 само за този ден. 
Фокус: Има ли промяна в режима на миграцията на птици през последните години?

Д-р Петър Янков: Трудно може да се каже, макар че се наблюдават някои аномалии. Птици, които преди са тръгвали на юг, сега тръгват по-рано. Преди 10, 20, 30 години през юли месец имаше малко прелетни птици, но сега все повече и повече птици започват да се появяват по-рано, отколкото предишните десетилетия. Разбира се това може да е чисто случайно явление или да е свързано с някакви естествени колебания в цикъла на размножаване и на прелет на птиците. 

Фокус: Наблюдавате ли намаляване на броя на някои от птиците?
Д-р Петър Янков: Определено да. Особено така наречените дъждосвирцови птици и това са птици, които живеят и са свързани с блатата. И повечето от тези видове се размножават в Северна Европа, тези птици през последните години рязко намаляха. Ако преди 30 години кривоклюният брегобегач, това е една малка птичка, която гнезди в Северна Европа, в Скандинавския полуостров, около полярния кръг, беше представена в района на Бургас с хиляди индивиди. През последните години наблюдаваме само отделни птици. За съжаление не само при него е такъв случая. Силно намаляват освен блатните птици, които, както е известно блатата са най-силно застрашените екосистеми в нашите географски ширини, но намаляват и някои хищни птици. Знаем за това, че един многоброен в миналото вид, като египетския лешояд, през последните години показа един пълен срив на популация. От около 140 двойки през 1980 г. в България, в момента са останали 14-18 двойки, което е много тревожно. 

Фокус: Получавате ли сигнали за бедстващи птици от граждани?

Д-р Петър Янков: Получаваме, макар че ние не сме адресата, не сме държавна институция, която се занимава с това и хората не го знаят. В случая на бедстващи защитени видове единственият компетентен орган е Министерството на околната среда и водите с неговите регионални инспекторати, РИОСВ-та. Ние сме принудени да препращаме или да връщаме сигналите, тъй като ние сме гражданска организация, Българско дружество за защита на птиците няма никакви правомощия да действа в такива случаи. Законът е категоричен, това е само в правата на държавните институции. 
Фокус: Какво трябва да предприемем ако попаднем на пострадала птица?

Д-р Петър Янков: Да звъним на регионалните инспекции по околната среда и водите в съответния регион на страната, където е видяна застрашената птица. Уточнявам че това се прави само, когато става въпрос за защитен вид. Случва се хората да ни се обаждат за пострадали гълъби, или гларуси, или други незащитени видове птици. С тях никой не се занимава, защото това са многобройни видове птици, по принцип това не е природозащита, а хуманно отношение към животните. Това е същото, ако някой подаде сигнал, че в определен курник кокошките се отглеждат в много тясно помещение. Това не е природозащита, а хуманно отношение към животните и има съвсем други организации, които се занимават, по-точно България няма, но това е по профила на други организации. 
Фокус: Колко вида птици могат да се видят у нас? Колко от тях са застрашени от изчезване?

Д-р Петър Янков: В България се срещат около 430-435 вида птици. От тях застрашени от изчезване са повече от половината. Разбира се застрашени от изчезване е условно понятие, тъй като има различни степени на изчезване. Има около 20 вида птици, които са застрашени да изчезнат завинаги от Земята, от планетата. Именно по тези видове птици работи Българско дружество за защита на птиците, защото утре тези птици може да ги няма. Има птици, които са застрашени да изчезнат от Европейския континент. Те са по-долна степен на застрашеност. И има още по-ниска степен на застрашеност. Видове птици, които са застрашени да изчезнат само от България, те са включени в нашата Червена книга. Това са приоритетните видове и с тези видове се занимава природозащитата. Връщам се пак на предишния ви въпрос за обикновените видове като гларуси и гълъби, тъй като те не са в тази група природозащитата няма достатъчно средства да се занимава и с тях. 

Фокус: Има ли такива видове птици, които за първи път се виждат в страната ни?

Д-р Петър Янков: Има да, постоянно се появяват нови видове. Това са обикновено по-дребни птици, които приличат на други срещащи се в България видове, трудно се отличават. Но опитните орнитолози, особено ако бъдат уловени с орнитологични мрежи или бъде направена добра фотография, се вижда, че тези птици са от някакъв вид от Сибир, например, който до сега не е намиран и не е установяван в страната. Има такива видове, почти всяка година по два-три такива вида се установяват нови за фауната на България. 
Фокус: Намалят ли популациите от прелетни птици, заради променящите се климатични условия? 

Д-р Петър Янков: Това е труден въпрос и ако трябва да бъдем издържани от научна гледна точка трябва да се направят сериозни научни изследвания, които да отговорят на конкретни такива условия. Това, което се знае вече, че някои видове намаляват заради климатичните промени, класически пример е кукувицата. Тази птица прекарва зимата в Африка, на пролет се връща, прелита над Средиземно море. Обикновено спира на Средиземноморските острови, за да може да пресече, това е една голяма водна площ, където се храни. В миналото, когато кукувицата кацне, тя е късен мигрант края на април, началото на май, когато кацне през април на Крит или на Сицилия, там има космати гъсеници, това е основната храна на кукувиците, другите птици не ги ядат, но кукувиците се хранят с косматите гъсеници, космати условно казано. Сега със затоплянето на климата, през април гъсениците са станали пеперуди и тя няма с какво да се храни, тоест не може да си попълни запасите от енергия и не може да прелети Средиземно море. В допълнение към това на нея климатичните промени и нанасят още един удар, тъй като тези, които успеят да пресекат Средиземно море и да дойдат в България, или Румъния, или Гърция пак поради по-ранната пролет, птиците, които снасят в гнездата си имат вече малки и кукувицата няма как да подхвърли яйцата си на гостоприемниците. Кукувицата е един класически пример за отрицателното влияние на климатичните аномалии през последните десетилетия. 

Фокус: Имате ли да добавите нещо?

Д-р Петър Янков: Това, което искам да допълня е, че в Бургас, в района на Бургас в момента и през следващия месец ще бъде едно от най-интересните места за наблюдение на птици не само в България, но и в Европа. Не случайно хиляди туристи, които се занимават с наблюдаване на птици ще пристигнат в района на Бургас и ще наблюдават птици, особено миграцията. Използвам възможността да поканя българските любители на птици да посетят природозащитният център на Българско дружество за защита на птиците „Пода“ край Бургас, където в комфортни условия, със столове на терасата под сянка, ще могат да наблюдават изключително интересното и величествено явление на прелета на птиците. 

Фото Кредит: Дневник