Д-р Чавдар Димитров Куманов е роден на 31.12.1964. От 1990  работи в МБАЛ Силистра, като в момента е старши лекар в Хирургично отделение. Има специалности „Хирургия“ и „Анестезиология и интензивно лечение“

– Д-р Куманов, Вие сте кандидат за народен представител от „Демократична България – Обединение”. Защо се съгласихте да се включите в предизборната борба?

Приех поканата  на ДБ с надежда, че скоро ще започнем и ще осъществим промяната в здравеопазването. Това за мен е дълг и отговорност, не мога повече да стоя безучастен.

Ние искаме една значима и радикална реформа, от която се нуждаем много отдавна. Няма да се спирам на унизително ниското равнище, до което е стигнало родното здравеопазване, нито на причините които го доведоха до там. Няма да повтарям и  печално известните ни на всички факти за заболеваемост, смъртност, раждаемост, участие в пандемията. Те ще докажат само необходимостта от това което имаме желание да извършим-  реформа и модернизация.

– Какво трябва да се промени, за да има наистина ефективно здравеопазване в България?

„Политиката на „Демократична България“ в областта на здравеопазването поставя човека в центъра на системата. Когато говорим за хора, а не за пациенти е необходимо, на първо място промоция на здравето и превенция на болестите.

Крайно време е да бъде завършена националната здравна информационна система. Ние ще работим за дигитализиране на здравеопазването, така че всеки лев, вложен в системата, да носи максимален приход под формата на здраве.

Нужна е прозрачност при разходване на парите за здраве на всеки един български гражданин, спиране на кражбите и злоупотребите.

Предвиждаме привличане на лекарите, специалистите по здравни грижи, помощен персонал в системата чрез подобряване на заплащането и условията на  труд,възможност за  специализации и кариерно развитие.

– Вече една година живеем в условията на пандемия, как се справят здравните власти с тази ситуация?

В повечето европейски държави въвеждането или отмяната на различните ограничителни мерки е предвидимо и последователно, съобразено с ясни количествени критерии. В България не е така. Няма последователност и критериите се менят, постоянно. Основните потърпевши от това са хората.

– Преди няколко месеца започна масовото ваксиниране, но България е на едно от последните места в този процес.

Ваксинирането е сложна и отговорна от медицинска гледна точка манипулация. Изисква се преценка на състоянието  на ваксиниращия се спрямо моментното му състояние и според придружаващите заболявания, алергии. Винаги трябва да се преценяват ползата от ваксината  и потенциалните рискове от нея.

Според мен тази преценка не може да бъде направена при ваксинация в т.нар. „зелени коридори”.  Къде останаха рисковите групи, кой ще се погрижи за тях?

Нужно е да се прекрати този хаос предизвикан от управляващите. Хората губят доверие, а точно сега е важно да продължим с масовата ваксинация. Губим ценно време и животи.

Ваксинирането трябваше да става от личните лекари по план и ред, според здравното досие и задължителен преглед. Инциденти винаги е възможно да има, но вероятността да се избегнат  е много по- голяма.

Вместо това Общопрактикуващите лекари са подложени на унизително и безплодно чакане за ваксини.