Писателят Захари Стоянов премахнал последния куплет от оригиналното стихотворение “Обесването на Васил Левски”, написано от Христо Ботев.

Сравнение между двете произведения – това, което първоначално публикува Ботев, и станалия по-късно популярен вариант, ясно показва, че са правени значими промени. Оригиналът на стихотворението е публикуван в брой 22 на вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. Заглавието е “Дякон Васил Левски”. Вторият вариант е публикуван в “Съчинения на Христо Ботев”, редактирани от Захари Стоянов от 1888 г.

На две съседни странички в тефтерчето на Ботев има чернови на стихотворението “Дякон Васил Левски”. През 1875 г. Ботев издава стенен календар с образа на Хаджи Димитър, а през следващата – 1876 г., календарът е посветен на Левски и съдържа стихотворението, но екземпляр от него не е запазен. Вестник “Нова България” в единствения си тогава брой препечатва този вариант. Лиричното произведение е последното стихотворение на Христо Ботев.

В оригинален вариант творбата има 6 куплета, но при редакцията на Захари Стоянов последният е премахнат. Редовете, които днес са неизвестни, гласят:

“Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!”

Липсващата строфа може да бъде видяна на една от страничките на личното тефтерче на Ботев, като в него могат да се открият и други различия в текста на творбата.

Друга забележителна промяна има в един от най-силните емоционално куплети на стихотворението.

В оригинала Ботев пише:

“И твоят един син, Българио,

виси на него… Със страшна сила”.

Захари Стоянов решава да премахне многоточието и изречението да продължи, като по този начин създава една от най-запомнящите се фрази в родната литература.

“И твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.”

За финал Захари Стоянов сменя и името на стихотворението, като го прекръства от “Дякон Васил Левски” на “Обесването на Васил Левски”.

Около написването на стихотворението за Апостола на свободата има и друг интригуващ момент. По думи на съвременници и приятели в продължение на три години Ботев винаги носил със себе си текста на стихотворението, за да го редактира. Това било изключително нетипично за него, който често пишел стихотворенията и статиите си на един дъх. Но в творбата си за Дякона му трябвало значително повече време.

“Дякон Васил Левски”

ОРИГИНАЛЪТ

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная. ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него… Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

РЕДАКТИРАНИЯТ ВАРИАНТ

“Обесването на Васил Левски”

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.