По традиция в навечерието на коледно-новогодишните празници Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра подрежда тематични експозиции в изложбените си площи. Тази година посетителите на храма на книгата се наслаждават на две – на коледни сувенири, изработени от силистренски приложници и тематична изложба от пощенски картички.

Повече от 150 новогодишни честитки внасят празнично настроение в силистренската библиотека. Картичките са от средата на миналия век и ни припомнят отминалите времена, когато кореспонденцията се осъществяваше чрез писма и телеграми. Популярните в миналото като начин на поздравление честитки са с новогодишни мотиви – заснежени къщички, украсени елхи, еленчета и шейни, Дядо Мраз. В онези времена на атеизъм коледни религиозни мотиви не са били допускани в официалните пощенски пратки. Въпреки това в семействата се празнувало Рождество Христово и се спазвали народните традиции.

В отделна витрина са изложени картички с празнични български мотиви – коледари, сурвакници, бъклици и житни класове. Всеки от експонатите съдържа ръчно написани празнични пожелания за здраве, успех, плодородие.

В нашата страна изпращането на коледни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом, където пристигат с поща от Виена. Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват. Отпечатването им ставало в най-качествените печатници в европейските дунавски градове.

Фамилията на княз Фердинанд Сакскобургготски се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 г. по случай покръстването на престолонаследника в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ.

Масово изпращане на коледни картички в България започна след Втората световна война, когато Дядо Мраз сменя Дядо Коледа. Днес, когато информационните технологии са неизменна част от начина ни на комуникация, отправяме коледните си пожелания чрез дигитални изображения. Но ако искаме да се потопим в отминалата романтика на класическите, ръчно надписани картички, и днес може да изпратим хартиена картичка в пощенски плик. Независимо как ще поднесем празничните си пожелания – на хартиен или електронен носител, важното е да си пожелаем да бъдем здрави и добри не само по празниците!

През 1910-1920 г. на мода били домашно изработените коледни картички – от картон, украсени с цветни моливи и станиол.

Секретарят на силистренското филателно дружество Христо Христов притежава изработена от негов колега от Силистра преди 110 години пощенска картичка. Тя е отпечатана през 1910 г. по поръчка на пощальона Георги Червенаков. В горния десен ъгъл на картичката е изписано на български и френски новогодишно пожелание. На гърба на картичката има кратък църковен календар за 1911 г. С тази картичка пощальонът поздравявал силистренските граждани и основно клиентите си с настъпващата Нова година.

Фактът, че един обикновен служител е можел да си позволи издаването на собствена пощенска картичка, говори за доброто заплащане и самочувствието, което са имали тогава пощальоните. По онова време от създаването на системата на пощенските съобщения през 1879 г. са минали едва 31 години.

Друга ценна находка е коледно пожелание на арменски, изпратено в навечерието на Коледа. Картичката е отпечатана във Виена и показва някои от забележителностите на Силистра. По тогавашните разбирания сред тях е и историческата чешма край Кайнарджа, където е подписан мирният договор между Русия и Турция.