Най-големият православен храм в Доростолска митрополия – „Свето Възнесение Господне“ в село Искра тъне в разруха и вече е опасна сграда. Трикуполната базилика няма равна на себе си в Североизточна България и е изградена по древните канони на византийските черкви, а акустиката в храма е уникална и съобразена с ритуалите при църковните служби.

Първият камък е положен през 1914 г., но започва Първата световна война и строежът е осуетен. След окупацията на Южна Добруджа от Румъния храмът е довършен от майстори, докарани от Македония и Албания, разказа отец Стефан Димитров. Едва от две седмици свещеникът е назначен в тази енория, но вече присърце е взел нелеката задача да възстанови храма.

„Буца ми застана на гърлото, когато преди време с Доростолския митрополит Яков посетихме черквата и видяхме състоянието й, сподели развълнуван отецът. Въпреки, че обслужвам и други пет храма, с готовност поех и този и ще направя всичко възможно, за да го възстановя“, категоричен е отец Стефан. За съжаление при оттеглянето си от окупираната Южна Добруджа румънските власти отнасят със себе си всички архиви и строителни документи на черквата.

Лошото стопанисване и частичните некачествени ремонти допълнително утежняват състоянието й. Покрив почти липсва, мухъл и плесен за превзели останала вехта църковна утвар. Отец Стефан успял да прибере царските икони с надеждата един ден те да заемат полагаемото им се място в олтара.

Тепърва строителни специалисти ще правят оглед на състоянието с цел обезопасителни дейности по храма. След това ще се мисли за общ проект за основен ремонт и възстановяване на православната обител. Колко ще струва той е трудно да се предвиди.

В село Искра от 2400 жители едва 50-60 са християни, сподели един от тях, който държи ключа на черквата. Въпреки това храмът трябва да бъде възстановен. Последната служба в него е била преди 15 години.

Единствено непокътнат от времето и влагата е ценоразписът за църковните такси от 1999 г. В него кръщенето и опелото са на една цена – 17 лева, а светата литургия е едва … 1 лев. Оттогава само старият бронзов купел за кръщенета винаги се пълни с вода, дали от пробития покрив или от Божиите сълзи по човешкото нехайство.