Красимир Коев

В продължилата няколко дни в „Забелязано в Силистра” дискусия за металните пластики в Дунавската градина взеха участие над 200 души с над 400 коментара. Този факт сам по себе си показва, че има проблем. В културната политика на Общината има проблем, който гражданите на Силистра отдавна коментират, а бездействието на местните власти ги провокира и тонът на дебатите се изостря. Появяват се идеи и предложения за съдбата на металните композиции, които в голяма степен придобиват битов характер или достигат до крайности /изхвърлянето им, оцветяване и пребоядисване и пр/. А всъщност проблемът е от компетенциите на художниците, изкуствоведите и специалистите по парково дело. Тяхното мнение трябва да се чуе и след като се обсъди от хората, от гражданските структури и организации, да се вземе окончателно решение от Общинския съвет. Пред културата в Силистра има сериозно предизвикателство и то не трябва да се подминава с мълчание.

Ето накратко част от историята на скулптурата от скрап.


През 1987 г.  пред  Дома на хумора в Габрово  нашият съгражданин големият скулптор проф. Георги Чапкънов създава от метални отпадъци „Дон Кихот”, а през 1989 г. го допълва със Санчо Панса от същия материал.
Така той става един от първите, които проправят пътя на този необичаен вид пластика в българската скулптура.
През 1992 г. Г. Чапкънов участва в първото издание на международен симпозиум по скулптура в Сеул, Южна Корея. В рамките на симпозиумното време той създава две творби – фигура на огромно „Водно конче“ с дължина 5 м, като толкова е и размахът на крилете му, а от останалите неизползвани метални парчета от материала Чапкънов моделира и образа на „Куче“. През 1994 г. участва в създаването на скулптурния музей на открито „Баладата на Сепре“ в кантон Юра, Швейцария. Там от метални отпадъци, предвидени за рециклиране в местна морга за автомобили, моделира фигурата „Бик“, чийто образ по-късно е отпечатан на картичка и става емблема на музея. Скулпторът създава повече от 30 пластики, предназначени за публични места и в Япония, като значителен брой от тях също са изработени от скрап.
 

Опитът и успехите на творбите от метални отпадъци стават предпоставка за събитията в Силистра.

През 1989 г. в Силистра се провежда Първият Симпозиум по метална пластика от скрап. През 2006 в чест на 1900-годишнината на Силистра/Дуросторум/Дръстър  е Вторият Симпозиум.
Организатор и на двата е силистренецът проф. Ангел Станев – катедра „Скулптура” от Националната художествена академия, Община Силистра чрез Художествената галерия и Групата на художниците.

В симпозиумите  проф. Ангел Станев привлича освен проф. Г. Чапкънов, проф. Емил Попов /съавтор на Паметника на 31-ви силистренски полк/, получава подкрепата на проф. Иван Русев /”Асеневци” в Търново, „Ст. Стамболов” в София/, проф. Стефан Лютаков от Великотърновския университет, големият художник-график и илюстратор  Стоян Цанев. В симпозиумите се включват възпитаници от Академията на Ангел Станев – Ана Иванова, Виолета Халваджийска, Павлин Радевски, на проф. Емил Попов – Георги Лазаров, Николай Колязов, на проф. Крум Дамянов – Ивайло Аврамов – всичките те творци от висока класа, с многобройни самостоятелни изложби и продажби, отдавна признати от ценителите и познавачите на изкуството.
В организацията на събитията активно участва и Групата на художниците в Силистра –Йордан Кисьов директор на ХГ-Силистра, скулпторът Йордан Колев, Пламен Аврамов /директор на ХГ-Варна/, Георги Жеков, Димитър Кулев и др. Машиностроителни фирми закупуват металните отпадъци, а халета на Лесилмаш и част от персонала стават домакини за работата на скулптурите.

Като участник в Първия Симпозиум в Силистра, проф. Чапкънов създава композицията  „Пауни”/сега е пред галерията на Коста Дончев/. В нея чрез съчетаване на отпадъци от обикновена и от неръждаема стомана предава характерното оцветяване и силует на тези птици и създава красива и художествено издържана творба.

В съавторство, Ангел Станев и Емил Попов реализират две абстрактни скулптурни композиции, носещи имената „Портал“ и „Мрежа“. Те са изградени от един и същ модул – десетки почти еднакви карета от стоманена (черна) ламарина, от които за нуждите на производството чрез преси са били отсечени идеални кръгове. След щанцоването кръглите детайли  се използват по предназначение, а ажурно изрязаната геометрична мрежа от листов материал се предава за рециклиране. Именно от това огромно количество еднакви парчета скрап, чрез съединяване със заваръчна техника, двамата автори изграждат хоризонталната композиция „Мрежа“ и вертикалната, наречена „Портал“. В решението на вертикалната композиция „Портал“, освен чисто пластичните и естетически качества, е заложена и известна функционалност, а именно да предлага възможност на хората, разхождащи се по кея, да преминават през тази символична врата, свързваща града с реката…

Ще спра дотук с представянето на Симпозиумите за метална пластика от скрап и на участващите автори.

Важно е, обаче, да се добави нещо и за битието на тези творби.

През 1989 г. малко прибързано Община Силистра взема решение те да бъдат експонирани в Дунавската градина временно, а по-късно да се обмисли тяхното поставяне  и на  други места в града. Временното става постоянно. През 2006 година обсъждането за ситуирането на новите 9 творби отново не се случва и те по принуда са поставени в съседство с по-раншните.

Така по някакъв случаен начин се създава възможност част от парка да се превърне в открита галерия за представяне на тези пластики и за техният живот сред зеленото пространство и сред хората.

За съжаление, както се вижда от сегашното им състояние, галерия няма. Няма грижа за творбите, няма поддръжка, не са поставени надписи за името на творбата и на автора й, няма контакт с авторите /някои работи вече са станали анонимни/, няма решение за съдбата на тези, които са се разрушили или са полуразпаднали.

Най-важното е, че не е разработен проект за тяхното разположение така, че да бъдат възприемани като елементи на една цялостна експозиция.
Има някакъв парадокс. Град Силистра има уникални произведения от големи наши скулптори, другаде няма такава колекция. Колекцията стои. Вижда се. И никой не се сеща, че нейното наличие може да бъде продуктивно – и като образователен модул, и като туристически обект, и като естетическа даденост. Никой не прави опит да  развие идеята за галерия на открито.  Преди три-четири години пък е пропусната  една изключителна възможност – в Проекта за доизграждане и развитие на Дунавската градина, за който бяха похарчени няколко милиона лева, никой от проектантите изглежда не е видял, че  съществуват металните пластики. Или се е направил, че не вижда – може би по препоръка на местните власти.

Какъв е изходът ?
Не е решение те да бъдат изхвърлени.
Не е решение те да бъдат оцветени и пребоядисани. Това е нелепо.

Решение е да бъдат използвани.
Да се обяви и проведе конкурс за тяхното включване в пространството на парка, след като, съгласувано с авторите, се изясни каква да бъде съдбата на повредените композиции и творби.