Не е казано, че на Никулден човек трябва непременно да яде риба, па бил той и с името Николай – стига и това с кост от риба да си „почеше” зъбите. Така обясняват положението на поминъка в момента силистренските рибари.

За да си купят хляб, трябва да уловят риба, а нея вече почти я нямало, констатират рибари с 30-годишен стаж. По 3-4 пъти на ден излизат с лодките в търсене на улов. По не повече от 4-5 кила излизало едно хвърляне на мрежата. Затова и единствената сигурна възможност за трапезата на добруджанци за празника, е предлаганата стока от язовири и водоеми.

Общо регистрираните силистренци, чийто основен поминък е древната професия са около 300. От тях всяка сутрин към осемте лодкостоянки в силистренската акватория на Дунав се отправят 200 души, а в Града на рибарите Тутракан 100 души работят на общо 7 места по реката. Неколцина са ветераните в бранша, родени преди 80 години, които въпреки напредналата си възраст се регистрират редовно.

Любителите-риболовци или т.нар. въдичари, които са се регистрирали в рибарската служба или в Ловно-рибарския съюз са около 2200 жители на областта. Те, обаче са повече, тъй като много са подали документите си в други градове на страната. Немалко са и страстните търсачи на „голямата риба“, с регистрация в Румъния, както и северни съседи с български билети за любителски риболов. Освен в Дунав те замятат такъмите си и в 40 язовира в Силистренско, от които 15 официално са вписани в регистрите като развъдници на различни видове риби.

Колко всъщност добруджанци хвърлят мрежи, копаят червеи и варят „захранки”, е трудно да се каже. Почти във всяко силистренско семейство някой някога се е занимавал с рибарлък.

И днес, във времето на криза, съкращения, уволнения и фалити много мъже се завръщат към древния поминък на дедите си. Бивши учители, шофьори, инженери, излизат сутрин рано, за да хвърлят мрежите си в река Дунав с надеждата да хванат своя огромен, легендарен сом. Или поне да изкарат за сметката за ток или тетрадки за детето. Защото, според тях, други отдавна са изловили златните рибки, дори без да излизат от кабинетите си.

„Май станахме по-малко и от банкерите“, коментират рибарите и техния професионален празник. В неделя по традиция те ще се съберат по стоянките, ще напълнят чашите с ракия и ще се чукнат за здраве и слука. Но първо ще отлеят за „Бог да прости!“ за отдалите живота си на реката приятели и колеги.