50-годишен юбилей от шампионската си титла в работническото първенство по футбол на Силистра с приятелска почерпка отбеляза бившият футболен отбор на мебелния цех в завод „Оргтехника“, съобщи бившият капитан на отбора Марин Станев. Присъстваха и бивши работници на цеха, и досега страстни фенове на отбора.

През далечната 1969 година младите тогава работници сформират свой футболен отбор и в обедните почивки или след работа посещават близкия стадион. По онова време в Силистра всяко предприятие е имало свои спортни тимове, като най-разпространените си били по футбол.

Малкият, но сплотен колектив на мебелния цех не е можел да се мери с „големите“ и богати отбори на огромните тогава заводи и фабрики в града, но пък е притежавал воля за победа и младежки хъс за игра. Само три години просъществува отборът, но и досега бившите играчи помнят почти по минути оспорваните срещи. В началото на 70-те години на миналия век работническите първенства можеха да се мерят по емоции и публика дори с „професионалния“ „Доростол“.

Кулминацията на футболната история на отбора настъпва през лятото на 1970 г. когато той се класира на финала на първенството.

Капитанът на отбора Марин Станев и до днес с вълнение разказва за онзи знаменателен мач на стадион „Доростол“ /Стария стадион/. Всяка минута от оспорваната среща, сякаш е била вчера, с фаворита за титлата – Мебелното предприятие „9-ти септември“ си спомня бившият защитник на „Оргмебел“. След напрегнати 90 минути и променливо превъзходство на терена младите футболисти-мебелисти побеждават колегите си с 3:2 и стават градски първенци на Силистра за 1970 г.

„Тогава за пръв път видях големи мъже да плачат със сълзи, ние от радост, а съперниците от загубата“, пише в спомените си Марин Станев.

Футболистите Иван Иванов, Пеньо Пенев, Марин Станев /капитан/, Стоян Петров, Петър Червенков, Станьо Тодоров, Тодор Стойчев, Осман Кърджиев, Иван Славов, Русан Петров, Стоян Стоянов, Въльо Иванов, Кольо Гугов, Тодор Костадинов и треньорът им Петко Керанов печелят своята „Шампионска лига“ и написват своя победен спомен във великата игра. Спомен, който завинаги ще обединява възрастните мъже и ще пуска сълза за отминалите години.